За книгата: 1969 / Можете също така да кажете, че тази история е за иригаторите на Туркменистан, те мислят и спорят много тук, в тесни граници на съвременното хидротехническо строителство. Но историята все пак е за друго: за младостта има младост в годините, нейното здраве и благородство. Тя лесно събира Олга Лугина, московски топограф, с инженер Таган Мурадов, човек от село Мургаб. Има младост на духа: морална сила, която понякога напуска дори младите, а понякога не отслабва с годините. Геологът Сергей Романович Скобелев е над шейсет, но е по-млад от важния железопътен служител Завялов, скорошен студент. Това, което прави човека по-млад е мечтата, работата, целта - достойно избраната цел, движението към нея. Тук, макар и непълен, е отговорът на въпроса как да съхраним или поне да върнем младостта на духа, как да слеем младостта и човешкия живот в едно. Този въпрос постоянно стои пред Каратаев, който тежи в кабинета си, променя се лицето на древната пустиня, където героите на повестта мечтаят, обичат и действат. За да може водата наистина да означава живот, са необходими умни, енергични ръце. Нищо чудно, че старият селянин Сувхан казва: „Водата без движение е блато, а зад блатото е отвратителна земя, мъртво солено блато.“ Самата дума Вода, самият й образ придобиват широк смисъл.